"Потребител на застрахователни услуги" е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност.
Видове рискове
Обективни рискове – това са събития възникващи независимо от волята на хората, например природните стихии (наводнения, суша и тн.).
Субективни рискове – това са събития възникващи чрез волево човешко участие, например ПТП, домашен пожар и тн.
Чисти рискове – това са рискове при които изхода е един и той е негативен за застрахования.
Спекулативни рискове – това са рисковете с два или повече възможни изхода, тоест има вероятност за загуба и вероятност за печалба при благоприятно стечение на обстоятелствата.
Незастраховаеми рискове – това са особено големи рискове, с тежки последствия. Такива са катастрофичните събития, военните действия и тн.
Покрити рискове – такива рискове които застрахователното дружество декларира, че носи отговорност.
Непокрити рискове – това са всички останали рискове, които застрахователното дружество н ее декларирало, че покрива.
Вписани рискове – това са рисковете вписани в застрахователната полица, броя на тези рискове може да бъде еднакъв с покритите рискове или да бъде само малка част от тях. Застрахователното дружество, носи отговорност само за вписаните в полицата рискове.
Изключени рискове – това са рисковете изрично изключени като покритие във застрахователната полица.
"Застрахователен риск" е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице.
"Застрахователно събитие" е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие.
"Общи условия" са типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни договори, независимо от наименованието им.
"Катастрофично събитие" е настъпването на покрит риск, на който едновременно са изложени голям брой застраховани лица и вследствие на чието проявление са причинени значителни вреди.
"Благоразумие" е обективен критерий за грижливо поведение, който прилага едно добросъвестно, предпазливо и компетентно лице при критична и всестранна преценка на наличната информация относно обстоятелствата, имащи отношение към вземането на решение.
"Застрахован" е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователен договор.
Застрахователната вноска или още наричана застрахователна премия, това е плащането на застрахования към застраховащия според застрахователния договор. Вноските могат да бъдат разсрочени, като се упоменават точните дни за плащанията, без цялата премия (вноска) да се оскъпява. Тази застрахователна вноска (премия) се заделя от застрахователя, за гарантиране на стабилността на компанията в случай на бъдещи застрахователни събития. Част от тази вноска се заделя и за „фонд резервен“, който допринася за допълнителната стабилност на компанията.
"Трето ползващо се лице" е друго лице, посочено от застрахования в застрахователния договор като имащо право да получи пълния размер или част от застрахователното обезщетение или застрахователната сума.
"Домакинство" са лицата без оглед на родствената връзка помежду им, живеещи заедно в обособени жилищни помещения и имащи общ бюджет.
"Членове на семейството" са съпругът, съпругата, децата до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си - до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно неработоспособни - независимо от възрастта.
"Застрахователна сума" (лимит на отговорност) е договорената или определената с нормативен акт и посочена в застрахователен договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или третото увредено лице.
"Период на застрахователно покритие" е периодът, през който астрахователят покрива застрахователния риск.
"Траен носител" е хартиен носител, дискета, компактдиск и всеки друг носител, който дава възможност на ползвателя да съхранява информация, адресирана лично до него, по начин, осигуряващ бъдещ достъп до тази информация за период, съответстващ на целите, за които е предоставена, и който позволява възпроизвеждането на тази информация, без тя да бъде променяна.
"Застрахователен интерес" е правно призната необходимост от защита срещу следиците от застрахователно събитие.
"Административни разходи" са разходите по обслужването на застрахователните и презастрахователните договори и управлението на застрахователния портфейл.
"Автомобилист" е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
"Национално застрахователно бюро" е професионална организация, която е създадена в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета на Комитета по сухопътен транспорт на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа, и обединява застрахователите, получили лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на една държава.
"Сертификат "Зелена карта" е международен сертификат за застраховка, издаден от името на национално бюро по т. 21 в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета на Комитета по сухопътен транспорт на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа.
"Държава членка" е държава, която е членка на Европейския съюз, или друга държава, която принадлежи към Европейското икономическо пространство.
"Трета държава" е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6. от преходни и заключителни разпоредби на КЗ.
"Откупна стойност" е договорената сума по застраховките по раздел I, т. 1, 2, 3 и 5 от приложение № 1, която застрахователят ще изплати на застрахования или на третото ползващо се лице при предсрочно прекратяване на договора.
„Застрахователен пазар” – формира се най-общо казано от всички сключени полици, по най-различните видове застраховки.
„Комисия по финансов надзор” - държавата може да играе роля над застраховането по много начини, основно чрез „Комисия по финансов надзор“ – управление „Застрахователен надзор“. Функциите на комисията по финансов надзор са:
– регулаторни – обхваща изготвянето и приемането на наредби и инструкции, предвидени в законите, издаване на указания и инструкции относно прилагането и тълкуването на Закона за застраховането.
– лицензионен режим – комисията извършва проверка на документите, приложени към постъпилите заявления за издаване на разрешение или за изменение на вече издадено решение, с оглед на съответствието им с нормативните изисквания.
– надзорни – чрез общия и финансов надзор върху дейността на под надзорните лица се следи спазването на законовите изисквания, финансовото състояние на дружествата и достоверността на предоставяната от тях информация. Целта на осъществяваната от КФН контролна дейност е предотвратяване и преустановяване на закононарушения с оглед осигуряване защита на интересите застрахованите лица.
Друго влияние, което може да окаже държавата върху застрахователния пазар, е определянето на задължителни застраховки и техните премиални размери. Пример за такива масови задължителни застраховки са, застраховка гражданска отговорност, застраховка професионална отговорност и тн.
Форми на застраховане
„Пълното застраховане” се характеризира с това, че застрахователната сума и застрахователната стойност са равни. Пълно застраховане е налице, когато при настъпване на даден застрахователен случай, се изплаща обезщетение, което е равно на щетата. Към формите на пълно застраховане се отнасят:
- застраховането на балансовата (действителната) стойност;
- застраховането на възстановителната стойност;
За форми на пълно застраховане можем да говорим, тогава когато застрахователната стойност е равна на застрахователната сума.
Форми на „непълно застраховане” - ако застрахователната сума е по-малка от застрахователната сума, тогава са налице предпоставки за недостатъчно (непълно застраховане). При дадена щета ще се изплати обезщетение, което е по-малко от застрахователната стойност.
„Застрахователен договор” - според чл. 183 (1) от КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето получаващо лице застрахователно обезщетение или застрахователна сума, а застрахования се задължава да заплати премия.
Договорът е двустранен, възмезден, формален (сключва се във вид на застрахователна полица или на друг писмен акт). Това е алеаторен договор, тъй като обемът на престацията на застрахователя не е известен в момента на сключване на договора.
Особености на Договора за застраховка. Страните не изпълняват задълженията си едновременно, а по различно време, т.е. много от общите правила за двустранните договори не се прилагат – възражение за неизпълнен договор, разваляне и т.н.
